Ентропия на любовта 6-та глава
Глава шеста: Разпадът на сърцата Дните се нижеха, но Ариана не се върна. Виктор стоеше в празния апартамент, който някога бе изпълнен със смеха й, и усещаше как тишината се сгъстява около него като тежка мъгла. Опитваше се да работи, да се потопи в уравненията си, но числата бяха безжизнени, а формулите — празни. Ентропията на любовта. Мислеше си за това всеки ден, опитвайки се да намери смисъл в хаоса, който го бе обзел. Как бе възможно една жена да разруши целия му свят, когато дотогава той бе подреден и логичен? — Защото тя е хаос. — прошепна на глас, сякаш отговорът сам изплува в съзнанието му. — А аз съм редът, който се опитваше да я задържи. Но редът и хаосът не можеха да съществуват заедно. Сега го разбираше. Телефонът му иззвъня, нарушавайки мълчанието. Виктор го вдигна, надявайки се да чуе гласа й. Вместо това, беше мениджърът на конференцията в Женева. — Господин Иванов, потвърдете присъствието си. Очакваме доклада ви за ентропията. — Да... да, ще бъда там. — ...