Ентропия на Любовта Глава 12: Завръщането на бурята
Виктор се прибираше късно вечерта, изтощен от безкрайните срещи и интервюта. Вратата на апартамента му изскърца тихо, когато я отвори. Вътре беше тъмно, единствената светлина идваше от уличната лампа навън, която хвърляше бледи сенки по стените.
Докато сваляше палтото си, забеляза нещо необичайно. Въздухът беше изпълнен с аромат, който не беше усещал отдавна – тежък, опияняващ, сякаш носен от далечен пустинен вятър.
Сърцето му се сви. Не беше възможно. Това не можеше да бъде тя...
— Здравей, Виктор.
Гласът ѝ прозвуча като шепот в мрака, мек и същевременно носещ спомени за горещи нощи и разкъсани обещания. Тя стоеше до прозореца, облечена в дълга черна рокля, която обгръщаше тялото ѝ като сянка. Косата ѝ падаше свободно по раменете, а очите ѝ искряха в полумрака.
— Ариана... — думата излезе като въздишка, като ехо от миналото.
Тя се усмихна, онази усмивка, която разтапяше сърцето му и караше света да изчезне. Приближи се бавно, а токчетата ѝ издаваха тихо потракване по дървения по...
