Ентропия на любовта Глава 7 - Преоткриването на реда

Докладът за ентропията разбуни научната общност. Виктор дори не бе подозирал каква вълна от интерес ще предизвика теорията му за хаоса и любовта. Телефонът му не спираше да звъни, пощенската му кутия бе препълнена с писма от колеги, а журналистите дебнеха пред входа на апартамента му в очакване на изявление.

— Господин Иванов, как стигнахте до това откритие?

— Смятате ли, че тази формула ще промени разбирането ни за Вселената?

— Какво е вашето лично отношение към ентропията?

Въпросите валяха отвсякъде, но Виктор не знаеше какво да им отговори. Истината бе, че откритието му не бе резултат от студена логика или математически изчисления. То бе родено от болката му, от опита му да намери ред в хаоса, който Ариана бе оставила след себе си.

— Нямам коментар. — Казваше той с каменно лице и бързо се отдалечаваше от журналистите.

Но колкото повече се опитваше да избяга от тях, толкова повече светът се втурваше към него. Публикациите в научните списания го обявиха за гений, а конференциите започнаха да се надпреварват да го канят за лектор. В интернет се появиха статии с гръмки заглавия: „Формулата на любовта: Как един физик разкрива тайните на Вселената“.

Виктор мразеше тези статии. Те правеха откритието му да изглежда като сензация, като нещо повърхностно и празно. А за него то бе нещо много по-дълбоко – отражение на вътрешната му борба, на опита му да се справи с болката.

И въпреки това, светът не спираше да го аплодира.

Новината за номинацията за Нобелова награда дойде неочаквано. Виктор седеше в кабинета си, заобиколен от разхвърляни листове и бележки, когато телефонът иззвъня.

— Господин Иванов, обаждаме се от Шведската академия. Искаме да ви уведомим, че сте номиниран за Нобелова награда за физика.

— Какво? — Виктор замръзна, неспособен да осмисли чутото.

— Вашето откритие за ентропията на любовта е революционно. Вие не само разширихте разбирането ни за термодинамиката, но и дадохте нов поглед върху човешките емоции.

След обаждането той остана в кабинета си още дълго, взирайки се в бележките си. Нобелова награда. Никога не бе мечтал за такова признание. За него физиката бе просто начин да подреди света, да намери смисъл в хаоса. Но сега светът го виждаше като гений, като човек, който е променил самата същност на науката.

И за първи път от много време Виктор усети как болката от присъствието и липсата на Ариана започва да избледнява.

С времето започна да се усмихва повече. Обажданията от колегите му не бяха само за поздравления – те искаха да работят с него, да обсъдят нови идеи, да развиват теорията му. Конференциите се превърнаха в място, където не само представяше откритията си, но и срещаше стари приятели, споделяше мисли и се вдъхновяваше за нови изследвания.

Медиите продължаваха да го преследват, но той вече не бягаше от тях. Научил се бе да се усмихва пред камерите, да отговаря на въпросите кратко и ясно, без да разкрива твърде много от себе си. Журналистите все още го питаха за личния му живот, за любовта, която бе вдъхновила откритието му, но Виктор винаги се измъкваше с усмивка и шеговит отговор:

— Любовта е най-голямата мистерия на Вселената. Дори физиката не може да я обясни напълно.

Светът го виждаше като успял учен, но вътре в себе си Виктор усещаше как постепенно започва да оздравява. Болката от раздялата с Ариана вече не бе толкова остра. Спомените за нея бяха все така живи, но той се научи да ги приема като част от себе си, като част от пътя, който го бе довел до откритието му.

Започна да се среща с приятели, да излиза по-често, да се наслаждава на джаза в малките клубове из града. Понякога, докато слушаше мелодиите, си спомняше за нощите с нея, но тези спомени вече не го разкъсваха. Те бяха просто част от неговата история.

И постепенно, без дори да осъзнава кога и как, Виктор започна да оздравява. Ентропията в сърцето му се подреди, превръщайки хаоса в ред, болката в спомен, а любовта – в теория, която му донесе признание.

Но най-голямата награда за него не беше номинацията за Нобелова награда, нито световната слава. Най-голямата награда бе, че най-накрая бе намерил мир със себе си.