Ентропия на любовта 5-та глава

Глава пета: Пукнатините на хаоса

Виктор усещаше как светът му се разпада. Любовта му към Ариана бе като звезда, която сияеше ослепително, но и изгаряше всичко по пътя си. Тя го въвличаше в своя бляскав свят с неумолимата сила на торнадо, а той не знаеше как да устои.

Опитваше се да се върне към уравненията си, но формулите отказваха да се подредят в мислите му. Конференцията в Женева наближаваше, а той не бе подготвил доклада си за ентропията. Нещо повече – откриваше, че все по-трудно намира смисъл в числата, когато мислите му бяха заети с нея.

— Искаш ли да избягаме? — предложи Ариана една нощ, когато се сгуши в него с непокорна усмивка. — Само двамата... далеч от всички.

Виктор я погледна смаяно. Тя изглеждаше толкова невинна и едновременно с това опасна, сякаш не разбираше какъв хаос оставя след себе си.

— Имам работа, Ариана. — Опита се да звучи твърдо, но думите му се пропукаха под тежестта на чувствата му. — Трябва да завърша доклада си.

— О, стига, пак ли с тези числа? — Тя се нацупи като дете, на което са отнели играчката. — Винаги мислиш за науката. А какво ще кажеш за нас?

Виктор замълча. Не знаеше как да й обясни, че науката е част от него, че уравненията му дават смисъл и ред в един свят, който иначе изглеждаше толкова хаотичен. А тя бе хаос в най-чистата си форма.

— Просто... трябва да намеря баланс. — Прошепна най-накрая, надявайки се, че тя ще го разбере.

Ариана се отдръпна и го изгледа хладно.

— Баланс? Между мен и числата ти?

— Не е така... — Виктор протегна ръка към нея, но тя се отдръпна още повече.

— Не мога да бъда втора. — Очите й блеснаха с пламък, който го накара да потръпне. — Не мога да бъда само част от уравнението ти, Виктор. Или ме обичаш, или не.

Тя се изправи и облече бързо палтото си. Без да го погледне, излезе от апартамента, затръшвайки вратата след себе си.

Виктор остана сам в мрака. Чу как колата й потегля, а след това всичко утихна. Само тишината му правеше компания.

За пръв път от месеци насам се обърна към бюрото си и взе молива. Започна да пише уравнение, без да мисли, без да спира. Формулата изтичаше от ръката му като поток, воден от хаоса в сърцето му.

Ентропията на любовта. Колко изкушаващо бе да намери ред в този хаос, който го разкъсваше отвътре.

Но дори и числата не можеха да подредят живота му в този момент.