Ентропия на любовта -1-ва глава

 Глава първа: Въведение в хаоса

През прозорците на малкото джаз кафене, разположено на уличка в сърцето на града, проникваше мътна светлина, смесваща се със сянката на вечерта. Вътре времето сякаш беше спряло. Димът от пури се виеше на кълба, а звуците на саксофон рисуваха меланхолични картини във въздуха.

Той седеше в ъгъла – мъж на около четиридесет години, с рошава коса, очила със зацапани стъкла и леко прегърбена стойка. Облечен в старовремски костюм, който изглеждаше повече като работна униформа, отколкото като израз на стил, той беше напълно погълнат от бележника пред себе си. Химикалът му летеше по страниците, чертаейки сложни формули и диаграми, които само той можеше да разбере.

Д-р Виктор Иванов беше физик, специалист по термодинамика и теория на хаоса. Работеше върху труд за ентропията във Вселената, опитвайки се да разбере как хаосът се преобразува в ред и обратно. Търсеше закономерности в най-сложните системи, вярвайки, че всичко може да бъде подредено... ако просто намери правилната формула.

Но тази вечер умът му се изплъзваше като димът около него. Чувстваше неспокойствие, което не можеше да обясни нито с уравнение, нито с логика.

Тогава тя влезе.

Бурята нахлу заедно с нея – вятърът разпиля вестниците на входа, а вратата изтрещя в стената. Тя беше облечена в дълго червено палто, косата ѝ се разпиляваше в кестеняви вълни, а очите ѝ искряха със светлина, която сякаш идваше от друг свят. Влезе забързано, оглеждайки се нервно, преди да се насочи към най-затъмнения ъгъл... точно срещу Виктор.

Той дори не я забеляза. За него тя беше просто поредната случайна частица в сложната система на кафенето. Но за нея той беше аномалия. Единственият, който не я разпозна, който не я изгледа смаяно, който не прошепна името ѝ.

А то беше Ариана Перес. – най-известната актриса на своето време. Жена, чието лице изпълваше плакатите по целия град, чиято усмивка озаряваше екрани и сцени по целия свят. Но тук, в това ретро джаз кафене, тя беше просто беглец, търсещ убежище от светлините на прожекторите.

Ариана се настани на стола срещу него, с надеждата да остане невидима. За първи път се почувства свободна от очакванията на света. Но това, което не знаеше, бе, че съдбата току-що бе преплела пътищата им в най-сложната формула на всички времена – формулата на любовта и ентропията.

— Имате нещо върху лицето си, — промълви тя, когато не издържа повече на тишината.

Виктор вдигна поглед, за първи път забелязвайки присъствието ѝ. Очите му срещнаха нейните, и за миг времето наистина спря.

— Простете? – попита той объркано.

— Мастило... — усмихна се тя, посочвайки върха на носа му. – Чертаете формули по лицето си, вместо в бележника.

Той неволно се докосна до носа си и забеляза черното петно. Изчерви се, нещо, което не му се беше случвало от години. Ариана  се засмя – звънливо, като музика, която разпръскваше дима и тежестта във въздуха.

А Виктор усети нещо странно. Като нарушение на природен закон, като разместване в структурата на времето и пространството. Беше едва забележимо, но достатъчно силно, за да усети, че тази жена е катализаторът на най-големия хаос в живота му.

Хаос, който никоя формула не би могла да подреди.