Ентропия на любовта 3-та глава

Глава трета: В окото на торнадото

Ариана нахлу в живота му като буря, която не признаваше граници. В началото беше като танц – хаотичен, но перфектно синхронизиран. Тя разби защитите му с една усмивка и пренареди вселената му с един поглед. Виктор не разбра кога е спрял да мисли логично и е започнал да живее само за миговете с нея.

Те се срещаха в онази малка стая на върха на сградата, където джазът се носеше като дим над градските светлини. Архаичен грамофон въртеше плочи, които шепнеха за забравени времена. Ариана обожаваше тази музика, казваше, че в нея има меланхолия, която й напомня за загубите, които винаги я преследваха.

— За какво мислиш? — попита тя една вечер, увита в неговото одеяло, докато гледаше светлините на града през огромния прозорец.

— За ентропията, — призна си Виктор, загледан в отблясъците на уличните лампи. — И за това как всичко се разпада рано или късно. Дори и най-ярките звезди изгарят и угасват.

Ариана се усмихна, но в очите й проблесна болка.

— Някои неща горят по-ярко, защото са предназначени да изгорят бързо. — Тя се обърна към него, а погледът й беше толкова дълбок, че Виктор усети как потъва в него. — Не всички сме създадени за стабилност, Виктор. Някои от нас са само вихри от огън и дим.

Тогава той не разбра какво искаше да му каже. Не разбра, че Ариана никога не е била създадена за дългосрочни обещания и сигурни пристанища.

Любовта им беше вихрушка. Те се губеха един в друг, както бурята поглъща всичко по пътя си. Дните им бяха полети на крилете на страстта, а нощите им – изгубени в хаоса на техните души. Тя го вдъхновява!