Ентропия на любовта 4-та глава

Глава четвърта: Хаосът на страстта

След онази нощ нищо вече не беше същото. Виктор и Ариана станаха неразделни, макар и по начин, който никой от тях не можеше напълно да разбере. Той се опитваше да подреди чувствата си в уравнения и формули, но тя бе като частица, която не следва никакви правила.

Дните им бяха изпълнени с шеметни приключения. Ариана го въвличаше в свят, за който дотогава бе чел само в списанията – вечерни приеми в разкошни имения, прожекции на филмови премиери, тайни срещи в изискани ресторанти, скрити от любопитните погледи на папараците.

Тя беше огнено торнадо, което помиташе всичко по пътя си, а Виктор бе в окото на бурята, хипнотизиран от магията й.

— Никога не съм се чувствала толкова жива. — Ариана се смееше, докато тичаха по пусти улици, избягвайки светкавиците на фотографите. — С теб всичко е различно... истинско.

Виктор я гледаше, опитвайки се да разбере как е възможно едно същество да бъде толкова красиво и толкова хаотично едновременно. Но въпреки всичко, не можеше да устои на привличането.

Нощите им бяха изпълнени със страст, която изгаряше и двамата. Ариана го завладяваше с бурни целувки и шепоти в тъмното, а Виктор се губеше в нея, забравяйки всичко, което бе смятал за важно.

Но с всяка изминала нощ усещаше как реалността му се разпада. Обръщаше гръб на уравненията и формулите си, пропускаше лекции и срещи с колегите. Опитваше се да се съсредоточи върху работата си, но мисълта за нея го разсейваше постоянно.

Една вечер, докато лежаха прегърнати, Ариана внезапно се отдръпна и го погледна с онзи проницателен поглед, който сякаш виждаше душата му.

— Какво ще правиш, когато си тръгна? — Гласът й бе неочаквано сериозен.

— Няма да си тръгнеш. — Виктор се засмя, но в смеха му имаше нотка на несигурност. — Защо мислиш за това?

— Защото винаги си тръгвам. — Тя се загледа в тавана. — Това е цената на живота, който водя. Приемам роли, сменям градове, страни... хора.

— Но с мен е различно, нали? — Виктор се приведе над нея, опитвайки се да улови погледа й.

Ариана замълча за миг, после се обърна и го целуна. Но този път в целувката имаше тъга.

— Да, различно е... — прошепна тя. — И точно затова е толкова страшно.

Сърцето на Виктор прескочи. В този миг осъзна, че обича тази жена с всичката й хаотичност, с всичките й страхове и несигурности. Обичаше я дори когато знаеше, че може да я загуби.

Но вместо да го изрече, той просто я прегърна по-силно, сякаш се опитваше да задържи времето.